|
1876 г., 5 май |
Издава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.Ботев развива трескава дейност по организиране на четата.Решава да стане войвода. |
1876 г., 13 май |
Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево. |
1876 г., 16 май |
От Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки". |
1876 г., 17 май |
Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана. |
1876 г., 18 май |
Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък. |
1876 г., 19 май |
Четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет. |
1876 г., 20 май (1 юни нов стил) |
Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан. |
|
|
|
С братята си Стефан, Боян и Кирил, май 1876 г., Букурещ |
|
|
Иванка Ботева, дъщеря на Ботев |
|
|
Черепи на Ботеви четници, с. Скравена, Ботевградско |
|
|